blog

Плумерия

Плумерия
Малко са примерите на тропически цъфтящи растения радващи се на такава почит. Родена в централна Америка, сега разпространена на всички подходящи за нея места, плумерията оцветява тропиците със своите пъстри разнообразни по багра и неземно благоуханни цветове. Това растение е уникално не само поради широкото си разпространение в култура, но и поради бързото си навлизане в живота, бита и традициите на народите в новите си родини. В Индия го засаждат край хиндуистките и будистки храмове като символ на красота. Там почитат растението като свещено и вярват, че то дава подслон на неспокойни духове и демони, които не вършат зло, докато някой не обезпокои растението. Във Филипините свързват бялата плумерия със смъртта и често използват цветовете й в погребалните церемонии, а растенията са отглеждани в гробища. Обратно на Хаваите и повечето полинезийски култури цветовете на плумерията са високо ценени като символ на чистота, здраве и добър късмет и от тях се приготвят типичните цветни гердани (венци). Полинезийските жени често използват цветовете на плумерията, за да покажат семейният си статус – поставен на лявото ухо показва, че жената е обвързана, а на дясното, че си търси съпруг. В Европа плумерии се отглеждат на открито по Средиземноморието. 
Род плумерия включва 7, а според други класификации 8 вида, листопадни, полувечнозелени и вечнозеленихрасти и невисоки дървета разпространени в тропиците на Америка от Мексико до Бразилия. Най-често отглежданият вид е Plumeria rubra, тя е висок храст до ниско дръвче с максимална височина до 10 м. Този вид разполага с най-много сортове и форми, които цъфтят в бяло, жълто, розово до червено. Листата са издължени, младите клонки са месести. 
Понякога в култура се срещат и видовете: Plumeria alba с кожести и бели цветове с жълт център, който при някой сортове може да обхване до половината от целият цвят.

Plumeria pudica е ниско храстче с тесни и дълги, изрязани подобни на дъбовите листа и бели едри цветове. Плумерията е близък роднина на добре познатият ни олеандър, но за разлика от него тя е доста по топлолюбива. Всички видове плумерия не понасят отрицателни температури през зимата. Толерантността на тези растения към зимни условия може да се сравни с тази на обикновеното мушкато и исусовия венец. Растенията ще презимуват меко и без проблеми само ако ограничите поливането до минимум. Плумериите изискват богати и хранителни, но леки и отцедливи субстрати с леко кисела до неутрална реакция. Поливането е задължително като почвата трябва леко да изсъхва между поливките, преовлажняването е фатално за всички видове. Плумериите са светлолюбиви растения, затова най-добре изнасяйте саксиите през лятото на балкона или в градината. Използването на плумерията в интериора е много интересно, защото това е растение с ефектни листа и надземна маса изобщо, а по време на цъфтежа е истенска перла. Често проблем при отглеждането на плумерията е, че тя не се развива изобщо и дори може да загине при неподходящи условия, докато поставена на точното място нараства извънредно бързо, като може да достигне размери, които я правят неподходяща за отглеждане в къщи. Този вид е използван много често за озеленяване на отопляеми зимни градини в страните със сходен на нашият климат.
Размножаването у нас може да се извърши най-лесно чрез семена, които често могат да се видят на щандовете със семена. В практиката масово се използва вкореняването на резници, което може да става през пролетта или лятото. Важен съвет е след като сте направили резняка да потопите раната в прахообразен стимулатор за вкореняване и да го оставите за няколко дни на сянка, за да засъхне. Така ще намалите вероятността от загниване. Засадете резниците в лека и отцедлива почва, при проблем с гниене поливайте с разтвор на топсин М в препоръчаните от производителя концентрации. 



Продукти

Меню