blog

Илекс | Джел

Илекс | Джел
От близо тристата различни вида у нас се е приютил само един – илекс аквифолиум.
Той също е голяма рядкост, дори е застрашен от изчезване.
Животът му е дълъг, достига до 300 години, но расте много бавно.

Обича умерения климат, почвената и въздушната влага и да е под сянката на по-високи широколистни дървета в гората.
Илекс у нас може да се срещне в топлата Беласица планина, влажната Странджа и много го привлича свежият горски въздух на Централните Родопи.
Рядко достига размерите на дърво до 10 метра.
По-често си остава като вечнозелен храст.

Листата му са изключително красиви, с наситен цвят.
Те са лъскави отгоре и матовозелени от обратната страна.
Дължината им е 5-10 сантиметра, а формата е елипсовидна.
По края има дребни бодлички.
Цъфти през май и юни с белезникави дребни цветчета с лек аромат, събрани на групи в основата на листата. 

Храстът достига кулминацията на своята съвършена красота, когато узреят плодовете му.
Те са сочни, рубиненочервени зърна и съдържат по 4-5 семена.
Задържат се трайно на храстите, а на фона на белия сняг гледката е незабравима.

За съжаление илексът е голяма рядкост, тъй като много трудно се възпроизвежда.
Дървесината му е много ценна, защото е твърда, белезникава на цвят и може лесно да приема оцветяване.
Боядисана в черно, не се отличава от скъпата дървесина на абаносовото дърво.
Събраните от него семена кълнят трудно дори и във влажна среда.
Вегетативното размножаване също е рисковано и бавно.

Бодливите тъмнозелени листа и яркочервените плодчета на обикновения илекс (I. aquifolium) са познати на всички.
Градинските сортове се различават от основния вид по баграта на листата и плодчетата.
Илексите растат бавно, не са капризни относно почва и разположение.
Всички растат на сянка, но на пъстролистните форми им трябва слънце.
Почти всички илекси са мъжки или женски, затова засадете няколко заедно, за да имате плодчета.

Сортове:
Изборът на вида зависи от ролята му в градината.
Ако искате единичен екземпляр, който да ражда плодчета, изберете самооплождащ се вид като I. altaciarensis 'J. C. van Тоl или колоновидния I. aquifolium 'Pyramidalis'.
Ако сте решили да отглеждате цяла група, изборът ви е по-голям.
За зелен и златист ефект изберете неподходящо наречения мъжки сорт I. aquifolium 'Golden Queen' или също така неподходящо кръстения женски сорт I. altaciarensis 'Golden King'. I. aquifolium 'Argentea Marginata' има листа със сребристи краища.
От илекса става чудесен жив плет-1. aquifolium 'Madame Briot' е сорт с остри бодли.
По-необичайни сортове са I. aqui­folium 'Ferox' (бодли по листата), I. aquifolium Bacciflava' (жълти плодчета) и I. crenata 'Mariesii' (джудже, дребни овални листа и черни плодчета).

Място и почва:
Не е капризен, но добавете торф при засаждане.
Расте на слънце и на сянка.

Подкастряне:
Подрежете живия плет напролет, а единичните храсти през лятото.
Ако е необходимо, може да го подкастрите и драстично - няма да му навреди.
Отстранете изцяло зелените клонки на пъстролистните сортове.

Размножаване:
Вкоренява се бавно.
Чрез отводки или заложете зелени резници (7 см) в сандъче през есента.
 



Продукти

Меню