blog

Божурът е красиво цвете, отрупано с богати цветове в бяло, кремаво, жълто, оранжево, червено, лилаво, розово. Смята се, че произлиза от Китай, където и до сега го отглеждат с уважение. Наричали го императорско цвете, защото владетелите украсявали градините си с него. В буквален превод от китайски, божур означава „най-красив“.
Божурът е от клас двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5-1,5 m, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2-3 m. Божурът е култивиран преди повече от 4000 години. В България се срещат три вида: Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур). Разпространени са из гори, храсталаци и по сухи каменливи места. Корените и семената се използват за отвари, а венечните листа за запарка.
Най-известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.
Цветовете са обикновено полупрозрачни и са подредени в един или два реда. Най-популярните в България видове божури са кичести.
Ако розата е царицата на цветята, то божурът трябва да е царят в градината. Наричано още императорско цвете, растението впечатлява с кичести цветове и благоуханен аромат.
Хората вярват, че императорското цвете гони духовете и предпазва от зли очи. Наричат го също „срамежливо цвете“, защото легендите разказват, че в цветовете му се криели нимфи. В Китай носят цвят от божур като талисман за здраве и късмет, а букет от божур се подарява за щастливи поводи като знак за признателност и приятелство. Освен това ароматното растение е символ на успех и просперитет, привлича богатството и помага в професионалното израстване.
Смята се, че божурът има способността да скрепява брака, да внася романтика в отношенията. Това обаче не е всичко. Смята се още, че божурът дарява дома с хармония, щастие и позитивна енергия. Предпазва от зли очи и магии. Дарява с хубост и ведрина младите девойки и им помага по-лесно да срещнат партньор, който да ги обича, уважава и почита цял живот.
Божурът е и символ на богатството. Мнозина твърдят, че започнеш ли да го отглеждаш веднъж в градината си, благоденствието няма да те подмине. За да се случи това обаче, всеки който стопанисва царственото растение, трябва да се отнася с много внимание и нежност към него. Божурът иска не само слънце и вода, но и обич.
 
Една древна легенда, стигнала до наши дни, гласи:
Преди много, много години, при Асклепий, древногръцкият бог на лечебното изкуство, постъпил като ученик младеж, на име Божур. Поради големите му способности, бил назначен да лекува боговете на Олимп.
Един ден на Божур му се наложило да лекува мрачният Плутон, ранен при тежка битка с Херакъл, в опита си да защити портите на Царството на мъртвите. Младият лечител вложил всичко от себе си, въпреки че неговият пациент бил Владетелят на смъртта и господар на подземния свят. И, о чудо!
Раната била излекувана. Асклепий осъзнал, че ученикът му го е надминал. Завист и злоба обзели душата му и той решил да отрови Божур със змийска отрова.
Мълвата за намеренията за Асклепий достигнала до ушите на Плутон. Той отново се върнал на Олимп, събрал братята и сестрите си, и разкрил намеренията на завистника.
Божур бил спасен, но за да не се стигне отново да там, боговете решили да въплътят душата на младия лечител в цвете. Така се родило прекрасното и лечебно, радващо млади и стари, цвете божур.
 
Как да си отгледате божур?
Божурите достигат височина 50–100 cm. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури. Сортовете са хиляди. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.
Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. Дървовидните цъфтят по-късно.
Цветовете на дървовидните са големи, често двойно или изцяло, с всички възможни цветове – бяло, крем, жълто, оранжево, различни нюанси на розово, лилаво и червено, дори виолетово.
Божурите се засаждат дълбоко, в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото.
Обичат обогатените почви, с добавки на добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.
Между растенията трябва да има разстояние поне 60–90 cm.
 
Поливане.
 Божурът иска умерено поливане, така че почвата да не изсъхва.

Светлина. 
Божурът е слънчево цвете, затова е желателно да му изберете светло и уютно място за виреене. Понася и частична сянка, но за кратко. В противен случай спира да дава цвят.

Засаждане и размножаване.
Ако решите да си посадите божур, трябва да внимавате с дълбочината на засаждане. Оказва се, че това е доста деликатно условие, тъй като от него зависи дали цветето ще ви радва с кичести цветове. Ако посадите божур на много дълбоко, има опасност той да ви се отплаща само с листа.
В случай, че разположите корените му прекалено плитко, те остават незащитени и лесно могат да бъдат наранени или да измръзнат. Препоръчително е размножаването да се извършва през есента. Става чрез семена или чрез издърпване на корени на пораснало растението с пъпки.