blog

Бонсай

Бонсай
  Толкова малки и толкова изящни, често пъти толкова стари и в същото време толкова наситени с живот, миниатюрните пейзажи от цветя, дървета и скали на всички езици се наричат с едно име - Бонсай.
Човек или се влюбва от пръв поглед в дърветата-джуджета с най-причудливи форми, или не, среден път няма - твърдят специалистите по това древно японско изкуство.
Но онези, които ги заобичат за цял живот, никога не се уморяват да ги съзерцават.
За тях те са своеобразно бягство в един природен, чист свят в миниатюр.

  В Япония, където религията проповядва преклонение към природата, възрастта и предците на човешкия род, бонсаи е високо почитано изкуство, което символизира битката на едно дърво с природните стихии и като всяко живо същество расте на години и има своя индивидуалност и свой характер.
Подобно на други японски изкуства, като рисунките върху коприна, една добре отгледана жива картина в миниатюр е абстрактна,  поетична, емоционално наситена, тя подканя наблюдаващия да потърси собственото си място сред този "жив" пейзаж от цветове и зеленина.

  В буквален превод от японски "бонсай" означава "засадено в поднос".
Но отглеждането на минидръвчета в красиви керамични съдове с различни форми - кръгли, овални, продълговати, води началото си не от Япония, а от Китай.
Преди повече от 2000 години по време на управлението на династията Хан градинари започват да отглеждат и моделират миниатюрни природни пейзажи в подноси, както и да садят цветя и нискостеблени дръвчета в саксийки.
През ХІІ век будистки монаси пренасят образци от изкуството "бонсаи" в Япония с твърдото убеждение, че това са свещени предмети - наричали ги "зелените стъпала към небето", защото изобразявали връзката между Създателя на Вселената и човека.
   
  И до ден-днешен традицията на отглеждането на миниатюрни природни пейзажи се предава с любов от баща на син като свидна семейна реликва.
Случва се някои от творбите да са по на 500 години, но истински посветения в това изкуство знае, че цената на "дървесната скулптура" не е в това каква е истинската й възраст, а колко стара изглежда.
Понякога са нужни поне три поколения, за да се създаде един истински съвършен бонсай.
Важно е да притежаваш много търпение, творческо виждане и фантазия.
Тънкостите на тази "професия" изискват много вещина по време на трите основни процеса на отглеждане на дръвчетата - извиването на ствола, опасването с жици, за да се закрепи младото растение в желаната форма /наклонена, изправена, разперена/ и периодичното подкастряне.
За тези добре гледани джуджета са нужни и витамини, и богата на минерали почва, вода и слънце - затова и минидръвчетата са по-здрави и живеят често пъти много по-дълго от своите "братя" гиганти в гората и планината.

С една дума, подобно на децата или домашните питомци в едно семейство, и бонсай са обект на постоянно внимание и грижи.

Стилове бонсай:
• Гора – красив стил напомнящ истинската гора в природата, но в по малък размер.
Тук се използват предимно дръвчета от един вид и се подреждат по произволен начин, като няма значение в размера или възрастта на дръвчетата.
За този стил предимно се използват овални плитки съдове, но стават и други (квадрати, правоъгълни и др.)
След засяване в саксията и оформяне на композицията се поставя мъхът и се полива обилно.
След месец и дръвчетата и мъхът ще са се хванали за почвата здраво.

• Пейзаж – абсолютно същия стил като горния само, че за разлика от него тук е желателно да се използват различни видове дръвчета и да се оформи някаква природна картина (езеро, скален пейзаж или дори група дръвчета нахълм и още много видове композиции)

• Дръвче върху скала – красив стил напомнящ онези недостъпни места където дръвчетата растат духани от ветрове и живеещи в сурови условия.
За целта ви е нужна пореста или напукана скала върху която се поставя дръвчето и се прилепва с глина, след което се покрива с мъх, за да се запазва влагата.
Постепенно корените ще влязат в пукнатините и ще стане здрав захват.

Отглеждане на бонсай:
• Светлина – дръвчетата са светлолюбиви.
През лятото може да се изнасят на по осветено място, например терасата.
Това подпомага растежа, но е необходимо да се избягва пряката слънчева светлина.
Температура – според избрания тип дръвче.
Субтропичните видове се отглеждат при температури 10°С до 16°С, докато тропичните видове обичат малко по-топъл климат: 18°С до 24°С.

• Напояване – особено важен момент в отглеждането на бонсай.
Винаги почвата на дръвчетата трябва да се поддържа влажна.
Според избрания вид дръвче, поливането става от всеки ден, до веднъж на 2-3 дни.
При топъл и сух климат, листата на дръвчето се пулверизират.

• Присаждане – На всеки три години.
Дръвчето се изважда от съда, изрязват се около 1/3 от корените му, отрязаните връхчета се пензират и дървото се поставя във вече сменената почва.

• Подхранване (торене) – за правилното наторяване на почвата, най-добре е да се използват течни торове. През топлия сезон, дървото се подхранва веднъж месечно, а през хладния – веднъж на всеки два месеца.

• Подкастряне – необходимо за поддържане на правилната форма и растеж на дръвчето. Пожълтелите листа се изрязват редовно, както и някои от долните клонки и нежелани разклонения.



Продукти

Меню