blog

Амарилисът включва над 70 вида, които са се развили след като са пренесени в Европа преди около 350 години.
Външният вид на амарилиса е наистина впечатляващ.
Това цвете изглежда като малък празник в саксия - пищно, ярко, незабравимо.

Произходът му води началото си от Южна Африка, и заради това то доказва, че наистина е малко чудо не само поради красотата си, а и поради издръжливостта си - амарилисът е много устойчив на силни горещини и наистина тежки условия.
Листата му са лентовидни, месести и тъмнозелени.

Цветовете са големи и тромпетовидни, могат да бъдат обагрени както в нежно бяло, така и в страстно червено.
Други краски, в които можете да съзрете това растение, са оранжевото, розовото, ярко цикламеното, както и изпъстрено в различни багри, разположени на ивици или волани.

Названието хипеаструм е съставено от две латинизирани гръцки думи - hippeios (конник, рицар) и astron (звезда). Преводът "рицарска звезда" обаче не се е наложил и повечето от любителите наричат цветето амарилис.

Тъй като произхождат от едно и също семейство - Амарилисови, двете цветя наистина много си приличат, но имат и съществени отличия.
На първо място - родината.
Амарилисите (Amaryllis belladonna) произхождат от Южна Африка, а хипеаструмите - от Южна Америка.
При амарилиса луковицата е значително по-малка.
Правият цветонос на хипеаструма е увенчан с 2-4 много едри цвята, а този на амарилиса - с 4 до 12, но по-дребни.
Цветовете на амарилиса са силно ароматни, докато тези на хипеаструма не миришат. При това амарилисът се среща много рядко като саксийно растение и е почти непознат у нас.

Хипеаструмът има много интересна биологична особеност, която дава възможност цъфтежът му да се "програмира".
В неговата луковица се развиват едновременно няколко съцветия, което не се среща при останалите луковични цветя.
Отделното съцветие се формира след всеки 4 листа, поради което по броя на листата може да се определи колко цветоноса ще покарат през следващата година.
Колкото са по-големи грижите за цветето в периода на растежа, колкото повече листа се образуват, толкова повече ще бъдат и цветовете.

Когато си купуваме луковица от хипеаструм тя трябва да бъде здрава, с диаметър, не по-малък от 10 см.
Засаждаме я в чист, леко овлажнен пясък, за да стимулираме образуването на корени. Едва след това я посаждаме в постоянната й саксия.

Саксията трябва да е подбрана в съответствие с големината на луковицата.
Тъй като хипеаструмите не обичат твърде просторните съдове, разстоянието между стената на саксията и луковицата не бива да е по-голямо от 3 см.
На дъното непременно се прави дренажен слой от парчета от счупена глинена саксия, дребен чакъл или керамзит.
Почвата трябва да е рохкава и богата, добре да пропуска водата и въздуха. Малобройните корени на хипеаструма са много чувствителни към недостига на кислород и в тежки, плътни почви бързо загиват.
Под луковичното дънце е добре да се насипе около 1 см чист пясък.
Луковицата се засажда така, че поне половината й да е над почвената повърхност.

При различните видове и сортове хипеаструми цветната стрелка се появява или едновременно с листата, или преди тях.

За да протекат нормално растежът и развитието, докато цветоносът не достигне 10-15 см, не се дава вода или се полива съвсем символично.
Когато цветоносът порасне достатъчно, поливането се увеличава.
За да не се мокри откритата част на луковицата, което може да причини загниване, водата се налива в подложката.
Хипеаструмите се чувстват великолепно на места с южно, югозападно или югоизточно изложение.
По време на развитието си се нуждаят от много светлина и топлина, а по отношение на водата по-добре понасят засушаването, отколкото преполиването.
Не е нужно и да бъдат оросявани.
От праха листата се почистват, като от време на време се къпят под топъл душ или се почистват с влажна кърпа.
След появата на листата се цветето се подхранва 2 пъти в месеца, като се редуват разтвори на органични и минерални торове.

Не е нужно хипеаструмите да се пресаждат всяка година.
Това може да става на 2-3 години, но след всеки период на покой горният слой почва в саксията се подменя с нова богата и лека почвена смес.

Размножаването на хипеаструмите става с внимателно отделяне на луковичките-детки, които се образуват около голямата луковица.

Цветето се настанява на светло място и се полива и подхранва умерено през всички сезони.
Листата се появяват непрекъснато, няма изразен период на покой.
Цъфтежът може да настъпи през зимата, през пролетта или през лятото.

За да цъфне хипеаструмът непременно през зимата, през октомври саксията с луковицата се поставя на много топло място и не се полива, докато не се покаже върхът на цветоноса.
Тогава цветето се поставя на перваза и започва поливането от подложката с топла вода. След прецъфтяването редовно се полива и подхранва до август.
След това се дава съвсем малко вода, докато листата засъхнат.
Тогава поливането спира, за да премине периодът на покой - 1,5-2 месеца.
През октомври луковицата се пресажда в нова почва и цикълът се повтаря.

Полезни съвети за грижи след цъфтежа:
1. Продължете да поливате обилно докато има растеж на листа и подхранвайте веднъж седмично с тор, богат на калий.
2. Растението ще расте добре при температура 21-30°C и добро осветление и вентилация. Може да стои навън през лятото – леко засенчено от директните слънчеви лъчи. Ако се отглежда вътре, пулверизирайте всекидневно листата с фина пръскалка с хладка вода.
3. Преглеждайте редовно за вредители и третирайте навреме.
4. Когато в средата на октомври денят се скъси и нощите захладнеят, внесете хипеаструма вътре на добре осветено място при температура 13°C. Поддържайте почвата леко влажна и спрете торенето. Листата може да започнат да изсъхват. Отрязвайте листата след като са напълно изсъхнали.
5. Ако температурата падне под 5°C, завийте растението с найлон с мехурчета.
6. След престояване 12 седмици при ниска температура отрежете всички листа с около 10 см с обеззаразен в разредена белина нож или ножица.
7. Махнете горните 6 см от пръстта и я заменете със свежа. Не е необходимо пресаждане всяка година, а е добре да се прави на 2-3 години.
8. Отделете бебетата луковици и ги посадете отделно. Те достигат размер за цъфтеж след 3-6 години. През първата зима не им осигурявайте хладен период, но след това ги третирайте както големите растения.
9. След опресняването на пръстта или пресаждането на възрастните луковици, преместете ги отново на топло и започнете цикъла наново.